Архитектурният ансамбъл “Александрови къщи” заема доминираща позиция в Златоградския архитектурен резерват (най-големия сред родопските градове). “Александровите къщи” включват две постройки: първата е изградена в средата на ХІХ в., а втората – няколко десетилетия по-късно.

Това е най-голямата джамия в България и втората по големина на Балканския полуостров. Истинското й име е “Шериф Халил паша”, но заради формата на купола си е по-известна като “Томбул”. Строежът е започнал още през 1740 г. и е завършил през 1744 г. Комплексът се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка с дванадесет стаи. Днес, освен че е молитвен дом, джамията е и паметник на културата.

През Второто българско царство Царевец е била главната крепост на столицата. Издигната върху непристъпни скали, опасана от извивките на р.Янтра, тя била най-здраво укрепената част на Търново. Входът й минавал през висок скален провлак, укрепен с три последователни порти. Следвали Френкхисарската порта, която била връзка на крепостта с квартала на търговците, Малката (Асенова) порта, свързваща Царевец с "новия град" и Трапезица, а главната улица обхождала всички входове и цялата крепост. Удобни подходи имало и към царския дворец и Патриаршията.

Това е третият по големина паметник на българската възрожденска култура и архитектура. Разположен е в красива местност на брега на р. Черни Осъм, на 10 км. от гр. Троян. През цялото си съществуване Троянският манастир е бил средище на българската духовност. Тук са съставяни и преписвани много книги, а преди Освобождението килийно училище е давало образование на много духовници. Сегашният вид на манастира е окончателно оформен с изграждането на стопанския двор в края на XIX век.

Върху тракийското селище на трибалите римляните изграждат крепостта Бонония в системата на крайдунавския лимес. Разрушена от хуни и авари (V-VI в.), Бонония е укрепена наново при Юстиниан (VI в.). Славяните дават ново име на селището - Бдин, запазило се в Средновековието.