Това е най-ранната постройка от каменно-блоков градеж в първата българска столица Плиска. Площта, която дворецът заема, възлиза на 4700 кв.м. - приблизително толкова, колкото е площта и на царския дворец Царевец. Дебелината на стените в основата е повече от 2 м. Най-богата и най-пищна е била тронната зала, разположена на втория етаж на двореца. До нея водело широко парадно стълбище. Пред централния вход е имало обширен площад, до който се стигало по широка алея от Източната порта на града. Площадът се изпълвал при важни държавни събития. От двореца, през подземията му, са тръгвали множество тайни тунели в различни посоки, някои от които могат да се видят и днес.

Археолозите още не са единодушни относно времето, когато се е появила тази прекрасна сграда, с която би се гордял всеки гръцки или римски град. Най-вероятно тя се отнася към края на елинистическата или началото на римската епоха по днешните български земи. Храмът-мавзолей е издигнат по нареждане на тракийски първенци. През 2005 г. в този регион бе намерена статуетка от бронз датираща от II в. пр.Хр., представляваща гол бог с лира и перо. С голяма сигурност може да се твърди, че това е изображението на самия Орфей.

Централната софийска синагога, чиято величествена постройка скоро ще навърши 100 години, се извисява точно зад Централните софийски хали. Той е част от т.нар. “Триъгълник на веротърпимостта”, включващ в другите си два ъгъла джамията “Баня баши” и катедралната черква “Св. Неделя”. Наречена е “Централна”, защото навремето в София е имало няколко синагоги, които са задоволявали духовните нужди на еврейската общност, наброяваща в началото на ХХ век 10 000 души. Синагогата е изградена за рекордно кратък срок от 4 години (1905-1909 г.) по проект на австро-унгарския архитект Фридрих Грюнангер. Средствата за строителството са били осигурени от израилтянския духовен съвет и от волни пожертвования. Големият й молитвен салон, заедно с галериите побирал 1200 души и още тогава сградата е имала собствена отоплителна инсталация и подземен канал.

Манастирът "Св. Йоан Предтеча" има дълга история. При рутинни строителни операции по поречието на река Арда през 60-те години на XX век, строители откриват средновековни зидове. Археолозите са категорични, че това е голяма средновековна църква и останки от различни помещения. Едва през 80-те години екип с участието на проф. Николай Овчаров се заема с подробни проучвания на терена и през 2000 година, след реставрация, църквата е възстановена изцяло. Днес от крепостта са оцелели само три от стените - южната, частично източната и западната. Цена на макета с кратък филм на DVD - 15,50 лв.

В най-южните части на Сакар планина до село Маточина (Хасковско), на десния бряг на река Тунджа, се издигат внушителните останки на средновековната стражева крепост Букелон. Тя е построена в началото на XIV в. като своеобразна преграда, бранеща подхода към Одрин. Това е една от най-добре запазените военни постройки от времето на Втората българска държава. Буквата “М”, която се разчита в тухления монограм, изписан встрани от арката над входа, предполага, че крепостта е била издигната от българския цар Михаил Шишман (1323-1330 г.).