Храм-паметникът “Свети Александър Невски” величествено се извисява към небето на един от най-красивите площади в сърцето на София. Масивните му позлатени куполи приковават погледа на всеки гостенин на столицата. Храмът е сред уникалните паметници на българската култура, изграден, за да възвеличи подвига на падналите за свободата на България руски воини, храбростта на царя-освободител Александър II и себеотрицанието на българските дейци, подготвили с родолюбивите си дела Освобождението. Днес освен молитвен дом, храмът е и една от най-големите забележителности на София, посещавани от хиляди туристи и официални гости на страната.

Това е една от най-красивите сгради в архитектурно отношение, построена през епохата, която по-късно историците наричат Златен век в българската история. По времето на цар Симеон (893-927) Велики Преслав е провъзгласен за княжеска резиденция и столица на България. По своя блясък и красота тя съперничила дори на Константинопол. Сред това величие със своята неповторимост се откроявала Златната (Кръглата) църква. Мястото също не е подбрано случайно – построена е на височина над река Тича, недалеч от двореца на българските царе и Вътрешния град.

Според археологическите материали, поселищният живот на хълма край Перник – известен като хълма „Кракра”, се е появил в средата на VІ-то хилядолетие пр.Хр. Тази тракийска крепост е една от най-значимите в българските земи, засвидетелствана по археологически път. Пернишката крепост придобива международна известност, когато театърът на военните действия между България и Византия се преместил в западните български земи. Византийският хронист Скилица е описал борбата на българите, водени от управителя на Пернишката крепост – Кракра, срещу византийския император Василий ІІ. Крепостта издържала на яростните обсади през 1004 и 1016 г. Легендите и песните за непобедения войвода Кракра се разказват и пеят до ден днешен.

Дворецът на българските царе е разположен на най-удобното място на хълма Царевец с главен вход от север. Площта му е 4872 кв.м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа. Дворцовите постройки се оформят около обширен вътрешен двор. Тронната зала и приемните помещения са в западната половина на двора. От изток е жилищният блок и административното крило, а под тях – огромни изби, вкопани в земята. В югозападната част се намират кухненските помещения и трапезарията, а от северната – гвардейските казарми. В средата на двора се издигала църквата "Св.Петка", в която са били погребани някои от търновските царе. Водоснабдяването се е осигурявало чрез резервоар, захранван от подземен извор. На мястото на двореца преди се е издигал фамилният замък на братята Асен и Петър. След провъзгласяването на Търново за столица на Втората българска държава замъкът в продължение на двеста години е използван за дворец на българските царе.

Уникалните останки от крепостта Кула (Кастра Мартис) се намират в центъра на днешния град Кула на 52 км югозападно от град Видин. Тя е възникнала като римски кастел през III-IV век от н.е. и е била важно звено от дунавската отбранителна система. По време на втората българска държава тя е възстановена и превърната в мощен феодален замък. Така става едно от южните укрепления на Видинското деспотство. Кула била превзета и разрушена при падането на Видинското царство под властта на турците през 1396 година. Кастра Мартис е квадратно по форма укрепление с малки размери и мощни кули в ъглите. Площта, която заема, е около 2000 кв.м. Силно впечатление правят обемите на четирите кръгли ъглови кули. Техният външен диаметър е 12,5 м. Едната от тях, която е запазена и до днес на височина 16 м, ни дава възможност да преценим реално как са изглеждали и останалите. Входът на крепостта е с падаща врата, а дебелината на стените достига 2 м при височина 10-12 м.